Допитвате ли се до някого, когато творите? Често, за щастие, имам ясна ярка идея за нещата. Други ситуации изискват допитване до половинката (за негов ужас) - имам щастието да съм с човек, който има цветоусещане и ако се усмихна достатъчно чаровно получавам по някой съвет, макар съпроводен с мърморене.
Негова колежка ще има бебе, трябва да измислим нещо. Добре. Ще се прави албумче. Ще се постарая много, тъй като не са ми сила.
Започва търсене на хартии. Бидейки влюбена в бебешките хартии с птички, които видях при Бо, предложих първо тях. Хубави са, но нека видим други. Добре. Гледаме още. Спряхме се на My little panda boy на Fabrika Decoru - свежи, закачливи, мнооого сладки. Поръчвам. Пристигат. Кеф!
...Прокрадва се дребна нотка на съмнение в съзнанието ми...
- Абе, съкровище, ти сигурен ли си, че ще е момче?
- ...
- Пита ли изобщо?
- ...
- *facepalm*
- Добре де, ще питам
(ден по-късно)
- Момиче ще е.
След дълбока въздишка се хванах на работа. Реших да си ползвам хубавите хартийки и не съжалявам - някоя розова панделка и много цветя спомогнаха за женствената част на албумчето.
Албумчето и картичката отиват при Картичкофуриите за предизвикателство 419 - Ухание на пролет
Успех на всички с пролетни алергии и нека винаги салфетките бъдат с вас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар