Нещо синьо, нещо сладко

Шоколадовите картички за винаги на мода и със сведен поглед признавам, че това е първата ми такава. И като да не повярвате - за мъж. По-точно колегата, който седи зад мен и от време на време се добутва със стола с думите "Да имаш нещо сладко?". Добре че винаги имам някой-друг бонбон от моментите, в които някой черпи, а пък не ми се яде точно сега. С поглед в бъдещето трупам запаси като катерица - за мен или за колега с шоколадов недостиг.

Уви, баща ми преди много години ми забрани шиенето, защото "къде ще ти го търся този принц като се ободеш?!" За това изпълнявам само едното условие за Картичкофурийското предизвикателство 420 - "Мъжка картичка".

Защо китайските щанци на килограм не помагат за творческото мислене, особено при начинаещи крафтъри? (без морални и легални поучения)

В тази публикация няма да видите и дума относно това дали е неморално да се купуват китайски щанци, дали е кражба на интелектуална собственост и дали трябва да се подкрепя малкия бизнес. Всичко написано е от моя гледна точка като общо наблюдение, предположение и убеждение. Не твърдя, че съм изчерпала всички аспекти. Нямам никого конкретно предвид. На мястото на "щанци" можете да сложите и друг материал. Първата част на публикацията е мемоар, ако не представлява интерес - смело надолу.

Няма да се уморя да разказвам как, когато започнах да се занимавам с правене на картички, нямах нищо. Под нищо, разбирайте 1лв джобни на ден, нормални канцеларски материали вкъщи + малко художествени, останали от училище. Публикациите от началото на крафтърския ми път в блога са свидетелство за това. Нещото, с което започнах беше куилинга, защото изискваше най-малко материали - лист хартия, макетен нож,  няколко брошури за подложка за рязане и нещо за навиване - тънки пинсети, за най-лесно. Имах лукса да имам пастели, с които да си оцветявам лентите и да правя различни цветове, защото дори нямах цветен притерен лист. Събирах всяка шарена хартийка, която ми попадаше, всяко копче от стара риза, всяко канапче от цветя и подаръци, всяка корица на тетрадка, всяка опаковка. (това също не е много полезно, тъй като все още имам от тях, но е тема на друг разговор) Събирах много бавно по някоя папка за релеф, която ползвах с пръсти или точилка, печати, мастила, максимално универсални блокчета. Наблягах на техники, на идеята, на рязането на ръка, на това, да използвам максимално и малкото, което имам.

И до сега, разглеждайки картичките си от преди да имам машина за рязане, си се възхищавам сама колко са уникални, колко са идейни, макар да не са кой знае какво. Защо? Защото ми се е наложило да мисля - как!? Как да го направя? Как да изглежда "скъпо", пък да е направено с нищо. Как да е ефекта "Уау!" при положение, че материалите са "Мех..."

После дойдоха щанците. Толкова много избор! Толкова много възможност нещата да се случват по-бързо и да са по-профи! Но и толкова скъпи. Колкото и да се заглеждах по нещо си бях поставила за цел да не си го купувам, докато не измисля 3 различни начина, по които мога да го ползвам. Общите поръчки от Сизикс, от отвъд океана, поръчки на познати в чужбина - всичко беше преценено до последния детайл. И ги ползвах на макс. Все още основно правя цветя с дългата плоча на Сизикс, която ми скъсва нервите при вадене, но си ги обичам. Спечелих няколко предизвикателства и получих изрязани елементи - очартавах си ги с молив и ги изрязвах от други цветове - бавно и систематично. Когато имаш възможност да си купиш само 1 щанца на няколко седмици доооста внимателно избираш за какво да дадеш едни 30-40-80 лв.

След това започнах относително нормална работа и малко по-постоянни доходи - Stampin Up, здравей! MFT, здравей! SSS, здравей! Мързеливи картички с готово изрязани и отпечатани картинки, здравейте! На конвеер, сглобяваш и захващаш следващата.

С много тъга изпитах на собствен гръб как разнообразието в материалите не винаги води до разнообразие в творбите. Макар да не са еднакви стават еднообразни, стават лесно-разпознаваеми, но не по хубавия начин - разпознават се материалите по тях, а не почерка, с който са направени. Колкото и да са красиви, колкото и да са идейни, не заместват идеята, с която всеки от нас сяда зад бюрото, масата, на пода, плота и твори.

Би било лицемерно от моя страна да кажа, че нямам "китайчета" - имам, разбира се. Тук-там има интересни попадения, качеството даже е по-добро от някои маркови. Правила съм 2-3 големи поръчки, от които имам 2-3 любими щанци, които ползвам често. Какво правя с голяма част от тях - нищо. Стоят си неизползвани. Отговорът на въпроса "Защо?" стои някъде в долните редове, но наравно с моите отговори ще споделя и това, което вадя като заключения за себе си, гледайки други творци.

Тук идват причините, поради, които смятам, че китайските, лесно достъпни, евтини щанци, не споматат за творческото мислене:

- Евтини са. Мога да си купя повече. Няма нужда да измислям 3 начина, по които мога да ги ползвам - ако струва 2 лв мога и 1 картичка да направя и няма да съм на загуба. Мога да опитам да я продам след това на други хора, които най-вероятно също я имат, защото все пак струва 2 лв.

- Видях сууууупер яката картичка с това огромно орнаментирано сърце! Купих си го. Е, нямам шарена хартия и картон в подходящи нюанси, перлички, структурна паста и т.н., но все пак сърцето е важно. Това, че е перлено лилаво на розов картон малко дразни, но сърцето е хубаво, хората ще се фокусират върху него. Съвсем същото е.

- Ще си поръчам материали за коледни картички през лятото, за да пристигнат навреме. Само че, докато пристигнат след 3 месеца, съм набелязала други идеи за изпълнение и част от поръчаните не ми трябват сега. Шанс, ще си поръчам други, без това съм дала 50 лв за 15 щанци.

- Видях няколко ръчно правени картички, харесаха ми и искам да пробвам и аз! Всичките са с нещо изрязано, но не ми се занимава с рязане с ножица, бавно е, детето непрекъснато тича около мен, не ме бива в прецизното рязане. Ще си поръчам щанци - пеперуди и цветя винаги могат да се ползват.

- Тия в агенцията за сватбени, кръщелни и всякакви украси са чисто луди! Една щанца струва 5 лв! Ще им плащам аз, с принтерен картон и изрязани елементи става и по-добре - все пак сама съм го правила. А и защо не започна да продавам? Толкова добре се получава, че и по-евтино ще ги давам.

- Щом с един изрязан елемент се получава толкова добре, защо не сложа 5? Ще е 5 пъти по-добре.

- Имам само тази щанца с рокля и 3 колежки, които празнуват рождени дни заедно. Ще изрежа рокли в различни цветове и ще станат три съвсем различни картички, че нямам много-много хартии и печати, освен с надпис за "Честит рожден ден". Все пак щанците са перлата в короната на всеки крафтър, другите неща са по-маловажни.

- Нямам време да правя движещи се, разгъващи се и страннооформени картички, по-бързичко не може ли? Изрязваш слонче и две облачета - ето ти картичка за бебче! Ама то това слонче малко лошо качество, нищо, личи, че е слонче, по-добре да не го пипам, че ще стане по-зле.

- Добре де, купих си толкова щанци! Защо пак не стават толкова хубави, колкото искам?! 

Изреждайки всички тези ситуации (повтарям - нямам нищо конкретно предвид) няма как да не въздъхна, мислейки си за всичкия творчески потенциал, затрупан под щанци. Защото щанците са истината! И пътя! И най-лесния и достъпен начин да се правят картички! 

Не ме разбирайте погрешно - няма нищо лошо в това нещо да се направи набързо, с каквото имаш пред себе си, защото излизаш след 5 мин или да заложиш на сигурно, защото знаеш, че този модел, който направи преди месец ще се хареса и сега. Но посягайки всеки път към  лесното правим крачка назад от кривото, нецентрирано,  уникално влияние на идеята, била тя и изпълнена с изрезки от учебник по музика и водни боички от Лидл. И е лесно да се отговори на въпроса "Защо да му се не види има картички, чиито автори се познават веднага и други, които изглеждат като правени от един и същи човек, но са на различни?"

За момиченце в жълто, зелено и синьо

Допитвате ли се до някого, когато творите? Често, за щастие, имам ясна ярка идея за нещата. Други ситуации изискват допитване до половинката (за негов ужас) - имам щастието да съм с човек, който има цветоусещане и ако се усмихна достатъчно чаровно получавам по някой съвет, макар съпроводен с мърморене.

Негова колежка ще има бебе, трябва да измислим нещо. Добре. Ще се прави албумче. Ще се постарая много, тъй като не са ми сила. 

Започва търсене на хартии. Бидейки влюбена в бебешките хартии с птички, които видях при Бо, предложих първо тях. Хубави са, но нека видим други. Добре. Гледаме още. Спряхме се на My little panda boy на Fabrika Decoru - свежи, закачливи, мнооого сладки. Поръчвам. Пристигат. Кеф! 

...Прокрадва се дребна нотка на съмнение в съзнанието ми...

- Абе, съкровище, ти сигурен ли си, че ще е момче?

- ...

- Пита ли изобщо?

- ...

- *facepalm*

- Добре де, ще питам

(ден по-късно)

- Момиче ще е.

След дълбока въздишка се хванах на работа. Реших да си ползвам хубавите хартийки и не съжалявам - някоя розова панделка и много цветя спомогнаха за женствената част на албумчето.

Албумчето и картичката отиват при Картичкофуриите за предизвикателство 419 - Ухание на пролет  

Успех на всички с пролетни алергии и нека винаги салфетките бъдат с вас!

Balloons and banners / Балони и гирлянди

(for English see below)

 Тази картичка беше измислена от раз и беше изпълнена от 4-5 раза. Обожавам да правя картички за бебета и за щастие напоследък взеха да зачестяват. Бидейки тих противник на неоново и крещящо розово (още съм със смесени чувства за Кичозното гламинго) заложих на по-пастелни тонове - зона на комфорт, какво да се прави. 

Определено е едно от любимите ми творения напоследък - от повдигнатото банерче на канап, през балоните на Stampin'Up!, до лекия дистреснат фон, който май трябва да спра да правя. Или да спра да си купувам хартии за фон. Едно от двете (мда, сякаш ще стане...) 

Пращам я в предизвикателството на Paper Craft Crew #PPCC412

The thinking process for this card took only a blink of an eye. The making took 4-5 blinkings. I adore making baby cards and luckily I get to make those more often. Being me - a quiet rebel against neon pink I make my choice with more pastel shades - comfort zone is what it's called. 

It's definitely a personal favorite of mine among recent creations - from the pop-ed banner, trough the Stampin'Up! baloons, to the light distressed background. I've got to stop making those or I've got to stop buying background papers. (yeah, like that's going to happen...)

I am adding the card in the weekly challenge of Paper Craft Crew #PPCC412 (Birthday Celebration; Die or Punch; Feminine) The card is literally for a birth day so I hope it counts.

For my English-speaking readers: what is spelled on the banner is the baby's name in Cyrillic "Микаела" which is read "Mikaela".