Aко някой ме беше записал сигурно щяхте да имате мускулна треска от смях после... Прибирам се аз към вкъщи - полузамръзнала и тотално бясна. Тръгвам да се качвам по стълбите и съвсем случайно поглеждам към пощенската кутия...то просто си стоеше там! Дебело кафяво пликче! Отидох до там, за да се уверя, не исках да го вадя направо, за да не го повредя, на бегом се качих до вкъщи, взех си ключ, слизайки надолу прескачах по 3 стъпала и накрая скочих от 4ртото (големи каскади бяха :D ), забих ключа в кутията, награбих всички брошури и непотребни разхищения на хартия и внимателно взех въпросното пликче. После пак бегом горе, все още с дрехите и бутушите заподскачах пред родителите...можете да си представите израженията им. Общо взето след това няколко минутки ми се губят от вълнение :)
Това ми е първата картичка не само за тази година, ами изобщо от както се помня - получавала съм 1-2 писма, пращали са на семейството ни картички от морето, за Коледа преди доста време, но никога не съм имала лично моя си картичка получена по пощата. Малко е парадоксално, че точно моята първа картичка е последната на Миленка за тази година. Но наистина - колкото и да ми е мъчно - заслужена почивка. Трогната съм от вниманието и себеотдаването, не мога да повярвам все още, че тази красива картичка е моя! Хубавото ръчно рисувано еленче си стои кротичко на рафта над бюрото и не свалям очи от него за повече от десет секунди!
Благодаря ти! Благодаря ти от все сърце!
PS: Очаквай скоро нещо дребно за благодарност :) Далеч по-простичко, но уверявам те - също толкова специално, колкото картичката, която ми изпрати ти :0)
PPS: Снимката тук е от твоя профил, надявам се нямаш нищо против :)
Ей, ама ти наистина като дете се радваш:)
ОтговорИзтриванеИ аз се радвам, че съм причина за тази ти възторженост.
Пожелавам ти още много такива приятни пощенски изненади:)
Ами виж сега, аз реално погледнато съм си дете - на 19 съм и ми е доста трудно да порасна :)
ОтговорИзтриване