Aма буквално! Реших, че това предизвикателство е идеалната възможност да не си давам оправдания. Защо? Защото в микс медията има само едно правило и то е, че правила няма.
В период на ремонт, всичко навсякъде и на всичкото отгоре в очакване на нов член на семейството е прекалено лесно да се намират оправдания. Например това, че всичко творческо е затрупано под кашони. Лесна работа, нямаш материали - не твориш.
Да, ама не. Едно място остана незасегнато от ремонта - бюрото! От няколко месеца се каня да го оправя, но стигах до него само, когато трябваше да направя нещо набързо за повод (докато още имах достъп до материалите си). Огледах го, огледах го, има някоя изрезка, имам винаги ножица и пистолет за топъл силикон под ръка, за щастие дистресите са винаги на предна линия, че даже и печат имам! Нима преди ми трябваше повече? Не! Сядай си на Д-то, Нели!
Даже линия нямах за прецизно зрязване, всичко под ножицата! Криво? Криво. Ок, продължаваме. Единствената глезотия, която си позволих е пънча снежинка и то защото точно коледните кутии бяха с лесно ниво на достъп. Нямам хартии - направих си. Пънча звездичка е някъде в дебрите? Изрязах си. От жълти лепящи се листчета, ако някой се чуди.
Най-хубавия таг, който съм правила ли е? Не. Но е малко доказателство, стожер на това, че още го мога - за половин час, с каквото има около мен - ножица, лепило, хартия, картон, мастилце, печат, малко бяла боичка, перфоратор, канапче и един пънч, без който също щях да мина. А и една четка, около която навивах хартията.
Мятам го при Картичкофуриите, докато не съм изпуснала срока.
Дано успея скоро да се наритам отново. Макар да е за половин час.Макар да е, с каквото имам като остатъци от предходни проекти.
Здраве, усмивки и много настроение,
Нели
